Старите спортни снимки от средата на 20 век често носят мистика-почти кинематографично качество.
На заден план се задържа настроена, синкава мъгла на заден план, едва доловимо засилва тълпата, добавяйки дълбочина и драма към всеки кадър.
Но това, което изглежда като артистичен разцвет или умишлен фотографски избор, всъщност е причинено от нещо далеч по -малко романтично: цигарен дим.
Цигари, светлини на стадиона и перфектна буря
През деня пушенето не беше просто разрешено вътре в спортните арени – това беше културна норма. Феновете запалиха цигари и пури от хилядите по време на игри, особено в опаковани закрити места като баскетболни фитнес зали и боксови арени.
С течение на времето димът щеше да се натрупа, особено в сгради с ограничена вентилация. Когато светлините на стадиона или флашките на фотографите удариха окачените частици във въздуха, резултатът беше светещ, синкаво-сива мъгла. Не се виждаше просто лично – той се появи драстично в снимки и в телевизионни предавания.
Известният изстрел на фотографа Рич Кларксън от 1968 г. на Карим Абдул-Джабар (тогава Lew Alcindor) във финалната четворка на NCAA улавя това перфектно. Мечтаната атмосфера на снимката е толкова страничен продукт от дим втора употреба, колкото и от неговата експертна употреба на камера Hasselblad.
Защо мъглата изглеждаше синя
Синият нюанс в старите спортни снимки не беше умишлен. Това беше резултат от разсейване на светлината през слоевете дим и цветната чувствителност на филмовите емулсии, използвани по това време.
Димните частици отразяват и дифузна светлина, а под суровите надземни лампи на баскетболни кортове или боксови пръстени този ефект създаде мъглив блясък. По -старите филми за камера често имат по -хладни тонове, които преувеличаваха синия оттенък. Заедно тези елементи придават на винтидж спортната фотография своето ясно усещане.
Класическите боксови снимки на Нийл Лейфер – особено на Мохамед Али – изключете същия този ефект. Димът на пръстена добави призрачна атмосфера, създавайки драматична рамка за интензивните моменти на ринга.
Когато здравето има предимство пред атмосферата
Тъй като опасностите от тютюнопушенето и пушенето втора употреба станаха по -широко разбрани, законите започнаха да се променят. Законът за чистия въздух в Калифорния от 1976 г. беше едно от първите разпоредби за забрана на тютюнопушенето в затворени обществени пространства. Подобни закони се разпространяват в САЩ през следващите десетилетия.
До 80 -те и 90 -те години пушенето вече не е разрешено на повечето арени. В резултат на това въздухът се изчисти, буквално. Снимките, направени по време на игрите, станаха по -чисти, по -чисти и по -идеални технически – но в атмосферата нещо беше изгубено в атмосферата.
Робърт Ханаширо от USA Today улови добре тази смяна. Съвременните му снимки от места като Staples Center и Pauley Pavilion на UCLA използват по -контролирано осветление, фокусирани единствено върху корта, поддържайки тълпата в относителна тъмнина. Ефектът е драматичен, дори кинематографичен – но му липсва опушената мистика на по -ранните епохи.
Докосване на носталгия, внимателно пресъздадено
Интересното е, че някои дизайнери на арените и собственици на екипи са се опитали да пресъздадат тази носталгична атмосфера. През 2006 г. д-р Джери Бъс, тогавашният собственик на Лос Анджелис Лейкърс, поиска корекции на осветлението в центъра на Staples, за да върне по- „класически“ вид. Стъпвайки зоните на тълпата и подчертавайки корта, те имаха за цел да имитират винтидж усещането – минус действителният дим.
Макар че не е съвсем същото, опитът показва колко мощен е старият вид в колективната памет както на спортните фенове, така и на фотографите.
Това, което загубихме – и спечелихме
Днешната спортна фотография се възползва от модерната технология на камерата, по -доброто осветление и по -ясен въздух. Съвременните снимки са технически по -добри по почти всеки начин. И все пак мнозина все още копнеят за реколта чар на онези опушени, отсетани от сепия изстрели.
Визуалната естетика на Синята мъгла може да е избледняла, но в замяна арените са по -здрави за всички – играчи, фенове и работници. Това е ясен случай, при който носталгията трябва да заеме задно място за обществено здраве.
И все пак тези стари снимки остават с време на капсули, напомняйки ни за много различна ера в историята на спорта – когато въздухът беше по -дебел, визуализациите по -настроени и всеки флашборб хвана облак от дим, замръзнал във времето.
https://boxlifemagazine.com/wp-content/uploads/2025/06/cigarette-smoke.webp
Source link
